Джан Санфън

Автор: Дзие Кун

Джан Санфън е легендарният даоистки безсмъртен, създал, според преданията, изкуството тайдзи-цюан. Той оставя множество съчинения по вътрешна алхимия. Свидетелства за среща с него има в продължение на няколкостотин години.

Джан Санфън (Zhang San Feng, 張三丰) има много имена. Рожденото му и детско име е Тун (Tong, 通). Второто му име (което се дава при навършване на пълнолетие) е Дзюнбао (Junbao,君寶). Под името Джан Дзюнбао го познават в Шаолин, макар че там не му провървява, всъщност дори го прогонват от Шаолин. Даоисткото си име Санфъндзъ (San Feng Zi, 三丰子) той си дава сам в чест на трите планини, които посещава. След това става известен като Джан Санфън.

Основен импулс за вътрешна работа Джан Санфън получава на планината Хуашан, където усъвършенства изкуството на деветте енергии или деветте Ян. Там изучава знанието на Чън Туан, който благодарение на изкуството на деветте дестилации достига състояние на безсмъртие.

Практическото знание на Джан Санфън е насочено към изкуството на Шестте хармонии и Осемте усилия или методите, които залягат в основата на тайдзи-цюан. След като получава знания от даоистките отшелници, Джан Санфън ги усъвършенства до разбирането на 12 формули, чрез  чието постигане или преминаване се достига до разбиране на 13 формули или илюминации, отразени в понятието Нефритено стъбло.

Тези формули полагат основите на философията на тайдзи, разкрита в 5 формули и 8 метода. Те отговарят в известна степен и на системата даоин (или даоин-фа, Dao Yin Fa) в движение.

Джан Санфън е един от най-великите представители от пантеона на доистките безсмъртни. Той не само достига състоянието на безсмъртие, но и дава на света технологията за постигане на безсмъртие, известна още като тайдзи-цюан – път към безпределното.

Разбира се, в голяма част от днешните стилове и интерпретации на тайдзи-цюан самият Джан Санфън не би разпознал собствената си идея. Но от друга страна, именно дълбочината на това знание пробужда множество последователи към търсене и реализация в това направление, което бих нарекъл развиване на алхимичното изкуство в движение.

То така близко се припокрива с учението на легендарния Лю Дунбин, че изглежда сякаш двамата са черпили знания от един извор. А ако е така, то би било основателно двете практики да се нарекат с общото название „Пътят на златото и цинобъра“. Именно с това започва да се занимава Уданската школа, създадена изцяло от Джан Санфън.

Важно е да се спрем и на друг удивителен аспект от живота на Джан Санфън – времето от живота му, което съвпада с фазата на преструктуриране на даоисткото знание. Този етап започва при управлението на династията Южен Сун и е свързан с възстановяването на колекция даоистки трактати „Дао дзан“ (Dao Zang, „Съкровищница от даоистки писания“). Периодът продължава до средата на управлението на династията Мин, когато „Дао дзан“ придобива съвременния си вид. Така, на практика, животът на Джан Санфън, както сочат множество изследователи, продължава над 300 години. И този период е белязан от нова посока в търсенето на знание за безсмъртието от страна на монголците, завладели Китай.

Особено важно е да разберем даоисткото мислене и значимостта на даоистките текстове, които Джан Санфън изучава, за да постигне ясно познание за това изкуство. Това специално умение се разкрива в практическата работа с даоистки текстове (изкуството за яснота в познанието е умението да взаимодействаме с даоистки текстове).

Работата с даоисткото знание изисква разбиране на важния практически аспект в даоизма, свързан с две изкуства – това на развиването на яснота на разбирането при работата с даоистки текстове и странстването по даоистки планини, което в даоистката алхимия се определя като постигане на изкуството за събиране на цинобър. Затова много даоистки отшелници се заселват в планините.

Планината Джуннан (Zhongnan) е любимо място за живот и практикуване на даоистките отшелници. Вероятно именно там Джан Санфън достига окончателно разбиране за изкуството на даоистката алхимия, като развива съкровището (паопей), енергията, която изгаря врага, и знанието, което го води до разбиране на небесния стълб – онова, което изначално обединява Ин и Ян. Именно това познание създава у него „Съвършената личност“.

Изкуството за постигане на тайдзи (обединяването на Ин и Ян) е важно за Джан Санфън не от гледна точка на земното му приложение, а като метод за достигане до небесата. Тази уникална даоистка техника води до „обгръщане на тялото със златна светлина“, благодарение на което се постига и трансформация или преминаване в друг план на съществуване.

Това се превръща и в основното усилие в изкуството за постигане на най-висша реалност, известно днес като тайдзи-цюан. Това изкуство се оформя като система, съставена от 13 стъпки или формули. Като минаваме през тях последователно, ние постигаме три върха – върха на Земята, върха на Небето и върха на Човека.

Постигането на изкуството на тайдзи-цюан представлява развиване на тези три върха, в основата на което лежи изкуството нейдзя, или изкуството на съединяване, обединяване. В този случай то обединява Земята, Небето и Човека, или наличното и скрито усилие, усилието на хармонизиране. Тези знания полагат основата на Уданската школа.