Безсмъртната Хъ Сиенгу

Автор: Дзие Кун

Хъ Сянгу (He Xiangu, 何仙姑) е велика даоистка безсмъртна, пазителка на Виолетовата стая на остров Пенлай (Penglai, острова на Безмъртните). С Хъ Сянгу се асоциират всички жени, достигнали безсмъртие (свързват я с божеството Ма Гу). Тя отговаря за външната алхимия, чиито символи са лотоса, прасковата и свещената гъба Линджи.

Хъ Сянгу постига безсмъртие през VII век. На 14 годишна възраст тя среща безсмъртния Лю Дунбин (Lü Dongbin, 吕洞宾), който я научава как да се храни със слюда (слюнка). За да освободи девойката от зависимостта ѝ от глада, той ѝ дава една праскова. Тук изяждането на прасковата символизира изкуството за постигане на безсмъртие, чрез освобождаването от зависимостта от грубата енергия. С други думи, Лю Дунбин помогнал на Хъ Сянгу да промени качеството на енергията си, след което тя не само престанала да зависи от физическото си тяло, но и можела  да се мести из планините, прелитайки големи разстояния.

Името на Хъ Сянгу е свързано с планината Лофушан в близост до град Гуанджоу (Guangzhou, 廣州)  в провинция Гуандун, (Guangdong, 廣東). В тази планина се намира Мостът за срещи с безсмъртните (Хуейсянцяо,会仙桥), където Безсмъртната и до ден днешен се среща с учениците си.

На това място практикуващият алхимия поет Су Ши( Su Shi, 蘇軾) срещнал веднъж двама пътници, мъж и жена. Жената съчинила стих, за да подразни Су, че бил наказан от императорския съд. И Су внезапно разбрал, че простоватата на вид жена всъщност е Хъ Сянгу! А вторият пътник, който се оказал великият безсмъртен даос Ли Тегуай (Li Tieguai, 李铁拐),помогнал на Су да пресече широката река, като се преобразил на мост.

Ако искате да намерите безсмъртната дама, ще трябва да се отправите към връх Магуфенг(麻姑峰), на който на всеки 15-ти ден от лунния месец още от 750 г. Хъ Сянгу се спуска от небесата за провеждането на даоистка церемония, посветена на Нефритения император.  Според преданието тя обикновено присъства в пъстроцветните облаци отгоре.

Смята се, че Хъ Сянгу първа е адаптирала практиката за жените, които се стремели да достигнат безсмъртие. Основните практически направления свързани с нея са външната алхимия (употребата на великия еликсир, хранене със слюнка); и даоистката алхимия за жени (даоцзяо ню дансиюлиан, daojiao nü danxiulian, 道教女丹修炼), усъвършенстване на източника на енергия за жените, познаване на природата на женското тяло. Нейните знания се асоциират с изкуството за хранене със слюда и перла (юнму хъчжен чжуде янфън, yunmu hezhen zhude yangfen, 云母和珍珠的养分).Освен това, тя е създала или по-скоро-обогатила знанията за усъвършенстване на преднебесното състояние.

Знанията, свързани с Хъ Сянгу, са представени в Школата на съвършената истина (цюанчжън цзяо, Quanzhen Jiao, 全真教). Тази школа всъщност била сформирана след като Хъ Сянгу постигнала безсмъртие. Но тъй като се смята, че един от основателите на Школата е Лю Дунбин (който също бил неин учител), школата се свързва както със Сун Буер (Sun Buer, 孙不二),така и с Хъ Сянгу.

Тази школа има сериозен принос в развитието на женското направление в даоистката традиция. През всичките години броят на последователките ѝ е не по-малък от този на последователите мъже.  Именно това учение заедно с Школата на Небесните наставници ((тянши-дао, tianshi dao, 天師道) отрежда сериозна роля на жените в даоизма. Класическият труд на школата е трудът на Джунли Цюан (Zhongli Quan, 鐘離權) и на неговия ученик Лю Дунбин «Пълни методи за откриване на съкровищата на духа» (Линбао би фа, 灵宝毕法). .

В основата на практическите методи, свързани с безсмъртната Хъ Сянгу, лежи женският принцип на събиране и подхранване. Това е практика, насочена към разгръщане на човешкия потенциал, развитие и подхранване на безсмъртния дух.