Триграмма — код силы

Триграмма — код силы Присъединете се към нашия Багуа канал в Телеграм

Русский

Автор: Цзе Кун

Каждая триграмма — это код силы, который описыва­ет один из секторов сферы макрокосмоса. Восемь секторов образуют полную сферу и одновременно ее центр. Усилия (плотность) каждого сектора различные, и это связано с пол­нотой (давлением) и углом усилия (движения), создающего разную степень да­вления от центра к окружности.

Если сферу рассматривать статически, то она содержательна, и сектора в ней распадаются на направления подобно спицам, связывающим обод с втулкой. Таким образом, сфера объясняет условия и зако­ны движения, которые не выходят за ее рамки. При этом образуется восемь видов усилий: три направлены на раскру­чивание сферы, три — на ее удерживание, а две — на связь с центром. Это демонстрирует, что всякая система, связан­ная с движением, может рассматриваться с позиции пяти сил, три из которых должны быть ориентированы на сохра­нение движения и две на удержание. Это и характеризует понятие монады покоя и монады движения.

На основании этого формируется то или иное направление силы (в зависимости от триграммы, которая определяет порядок и направление вращения). В принципе каждый стиль багуа должен классифицироваться не по семейному принципу, а по тому, какое направление он задает, какая триграмма доминирует.

Такие стили багуа, как, например, стиль Чэн Тинхуа (Cheng Tinghua), ученика Дун Хайчуаня (Dong Hai Chuan), а также школы Девяти Нефрито­вых дворцов (цзю’ю-гун, Jiu Yu Gong), которые придерживаются стро­гой передачи традиций и духовного развития, важно понимать через матрицу триграммы, которую они ставят во главе угла (если, конечно, нас интересует алхимические, внутренние принципы практики).

Безусловно все триграммы представляются в системе багуа, но в реальности познание даже одной из них требует формирования соответствующей оси. В связи с этим важно определить познание первой оси, познание вращения триграммы Гэнь, опирающейся на силу небесного проникновения. Или Ли, опирающейся на циркуляцию энергии. По крайней мере, так происходило еще при формировании уданского направления, что выраженно в школе Лунсин (Long Xing). Хотя надо сказать, что уданские школы багуа-чжан во всех своих разнообразных проявлениях позднего периода относятся к три­грамме Сунь (Sun). Эмэйские школы, использующие большие физические нагрузки для расщепления и высво­бождения энергии цзин, можно отнести к триграмме Чжэнь (Zhen) и Дуй (Dui). Но не опустошив Землю и Тело, на что указывает триграмма Гэнь, сложно наполнять себя другими вращениями. Собственно, само перемещение по кругу есть основа триграммы Гэнь, достижение подвешенности, легких шагов.

Конечно, для совершенствования багуа как воинского искусства или просто для развития силы можно использо­вать стили багуа-чжан, основанные на разных три­граммах, но для формирования единого тела они являются недостаточными, и рано или поздно наступит зависимость от физической силы, а не от внутренней.

Итак, линии багуа, в основе кото­рых лежат «раскрывающие» триграммы (Цянь, Ли, Сунь и Дуй), способны развивать энергетическое тело чело­века, поскольку все они строятся по законам Инь-Ян (опора-вер­шина). Структура каждой линии напоминает конус, в кото­ром закон Инь-Ян имеет свое выражение в основании. Та­кое построение позволяет переходить от одного уровня к другому, причем вершина конуса будет являться центром круга основания уже следующего уровня. Но не сформировав ось Гэнь, можно не выйти на понимание конуса.

Все это характеризует основной принцип багуа-чжан — сначала естественность, полученная посредством триграммы Гэнь, а затем рост. Естественность обра­зуется путем гармонизации энергий Инь и Ян, придания им направления. Как только гармония достигнута, энергия начинает двигаться последовательно, согласно усилию по заданной осью естественности. В случае стилей, опирающихся на триграммы с прео­бладающими чертами Инь, подобное спиральное продвиже­ние от конуса к конусу становится сложным. В этом случае развитие можно представить, скорее, в виде куба, который, также являясь цельной фигурой, имеет четыре опоры. Это безусловно содержательно, но может создать равноудаленные отношения между триграммами.

Способ, метод развития очень важен, чтобы уйти от создания случайного, отвлеченного. В результате потребуется создание дополнительных условий, которые должны будут позволить развить недо­стающие связи. Так, на линии багуа-чжан, формирующиеся на базе триграмм Кань, Гэнь, Кунь и Чжэнь, оказывает давле­ние множество внешних условий, изменяющих ритм усваи­вания практики и вводящих множество изменений и допол­нений. Это мешает развитию алхимического процесса и внутренней работе в целом.

Начи­нающему заниматься багуа-чжан очень важно обратить внимание на создание условий, которые позволяли бы ему наполняться практикой, не спеша осваивая последователь­ности и принципы форм, опираясь только на время и тер­пение. Лишь при достижении определенных внутренних изменений можно говорить о прорыве в практике и уходе от опасности отклонения, уводящей практикующего от ал­химической работы.

Български

Триграма код  на силата

Автор: Дзие Кун

Всяка триграма е код на силата, който описва един от секторите на сферата на макрокосмоса. Осем сектора образуват пълна сфера и едновременно с това и нейният център. Усилията (плътността) на всеки сектор са различни като това е свързано със степента на запълване (налягането) и ъгъла на усилието (движението), което създава различна степен на налягане от центъра към окръжността.

Ако сферата се разглежда статично, то тя е съдържателна и в нея секторите се разделят по направления като спиците на колело, свързани с втулката. По този начин сферата обяснява условията и законите за движение, които не излизат извън нейната рамка. При това се образуват осем вида усилия: три, насочени за развъртане на сферата, три — за удържането ѝ, а две — за връзка с центъра. Това доказва, че всяка система, свързана с движението може да се разглежда от позицията на пет сили, като три от тях трябва да служат за запазване на движението, а две – за удържането. Това е нещото, което характеризира понятието монада на покоя и монада на движението.

Въз основа на това се формира едно или друго направление на силата (в зависимост от триграмата, която определя реда и посоката на въртене). По принцип, всеки от стиловете багуа трябва да се класифицира не на семеен принцип, а по това каква посока задава, т.е. коя от триграмите доминира.

Такива стилове багуа, като  например, стил Чън Тинхуа (Cheng Tinghua), ученика на Дун Хайчуан (Dong Hai Chuan), а също и  школата на Деветте Нефритени двореца (Цзю’ю-Гун, Jiu Yu Gong), които се придържат към стро­го предаване на традициите и духовното  развитие, е важно да се разбират през матрица на  триграмата, която поставят на първо място (ако, разбира се,  ни интересуват алхимичните вътрешни принципи на практиката).

Безусловно е, че всички триграми са  представени в системата на багуа, но в действителност за познаването даже на една от тях  се изисква формирането на съответната ос. Във връзка с това е важно да се определи познанието на първата ос, познанието за въртене на триграма Гън, която се опира на силата на небесното проникновение. Или Ли, която се опира на циркулацията на енергията. Поне така е ставало още при формирането на уданското направление, което е изразено в школата Лунсин (Long Xing). Трябва да се отбележи, обаче, че уданските школи по багуа-джан в цялото си разнообразие през късния период се отнасят към триграма Сун (Sun). Емейските школи, които използват големи физически натоварвания с цел разцепване и освобождаване на енергията дзин, може да се отнесат към триграмите (Zhen) и Дуей (Dui). Но без изпразване на Земята и Тялото, което е показано чрез триграма Гън, е сложно да се напълним с други въртения. Всъщност, самото ходене по кръг е и основа на триграмата Гън, достигане на състояние на „закаченост“ („увисналост“) и лека стъпка.

Разбира се, за усъвършенстване на багуа като бойно изкуство или просто за развиване на сила могат да се използват различни стилове багуа-чжан, които се основават на различни триграми, но за формирането на единно тяло те са недостатъчни и рано или късно настъпва зависимост от физическата, а не от вътрешната сила.

Така че, линиите на  багуа, в чиято основа са залегнали „отварящите“ триграми (Циен, Ли, Сун и Дуей), са способни да развият енергийното тяло на човек, тъй като те са построени по законите  Ин-Ян (опора-връх). Структурата на всяка линия прилича на конус, в който законът Ин-Ян е отразен в основата. Такъв строеж позволява преминаване от едно ниво на друго, при което върхът на конуса става център на кръга на основата на следващото ниво. Но ако не е формирана оста Гън, може и да не се достигне до  формирането на понятието конус.

Всичко това характеризира основния принцип на багуа-джан — най-напред  естественост, получена чрез триграмата Гън, а след това растеж. Естествеността се получава чрез хармонизация на енергиите Ин и Ян, която им задава посока. И веднага след като е достигната хармонията, енергията започва да се движи последователно, в съответствие с усилието приложено по зададената ос на естествеността. В случая на  стилове, опиращи се на триграми с прео­бладаващи черти Ин, подобно спираловидно движе­ние от конуса към конус става сложно. В този случай развитието може да се  представи по-скоро като куб, който също, бидейки централна фигура, има четири опори. Това безусловно има смисъл, но може да създаде отношения между триграмите, които са равно отдалечени.

Начинът, методът на  развитие  е много важен, за да не се създаде нещо случайно или отвлечено. В резултат, ще с наложи създаването на допълнителни условия, които да позволят развитие на недостигащите връзки. Така че, върху линиите на  багуа-джан, формирани на базата на триграми Кан, Гън, Кун и Джън, оказват натиск много външни условия, които изменят ритъма на  усвояване на практиката и внасят  множество изменения и допъл­нения. Това пречи на развитието на алхимичния процес и на вътрешната работа като цяло.

За начинаещия в багуа-чжан е много важно  да се обърне внимание на създаването на условия, които биха му позволили да се напълва от практиката и да усвоява принципите и  последователността на формата без да бърза, а като се опира само на времето и търпението. И само при достигане на определени вътрешни изменения може да се говори за пробив в практиката и избягване на опасните отклонения, които отдалечават практикуващия от ал­химичната работа.

Другие программы

Новости проекта The Perfect One