Ритуал Небесного проникновения

Ритуал Небесного проникновения Присъединете се към нашия Багуа канал в Телеграм

Русский

Автор: Цзе Кун

Ритуал Небесного проникновения — вид ритуала, связанный с законами вращения триграмм. Он называется также ритуалом Четырех вращающихся куполов и связан с 28 созвездиями неба, искусством собирания Небесной эссенции. Каждое из созвездий задает один из кругов движений на небосводе, позволяя созвездию выступать как одухотворенному чертежу, аккумулирующему энергию, которая понимается как вид природного ритма.

Согласно этой концепции созвездие рассматривается как движущая модель вращения со своим ритмом, и это нашло отражение в метафизике знаний системы багуа при создании учения о вкручивании и выкручивании энергетической оси (нэнчжоу, neng zhou) для создания энергетических узлов (нэнцзе, neng jie), позволяющих вырабатывать или убирать небесную эссенцию (шицзе бэньюань, shijie benyuan), которая затем может переплавляться посредством внутренней алхимии.

В результате развития системы багуа-чжан алхи­мическая работа претерпела значительные изменения. Ста­тическая алхимическая работа существенно дополнилась динамическими алхимическими техниками.

Тем самым ритуал небесного проникновения мож­но считать базой системы багуа-чжан, которая формировалась в течение длительного периода — с начала тысячелетия вплоть до шестнадцатого века. Ритуал имеет в своей основе ото­бражение космогонической системы макрокосмоса, а его алхимическое значение — собирание эликсира для его субли­мации по схеме двадцати восьми созвездий.

Создание техник, которые предшествовали формиро­ванию этого ритуала, приписывается известному историче­скому персонажу Фу Си (Fu Xi). Вначале это была алхимическая практика с задействованием двадцати восьми священных го­р (настроенных, согласно даосской метафизике, на созвездия).

Во време­на Фу Си тело багуа рассматривалось как тело покоя (цзингун, jing gong), и практики носили собирательный, статический ха­рактер. Позже, во время войн, когда возникла необходи­мость в создании условий для сохранения энергии, практики получили движение, и после Вэнь Вана (Wen Wang, 1120–1130 г. до н. э.) тело багуа стало рассматри­ваться как тело движения (дунгун, dong gong).

Рассмотрение тела с позиции покоя и движения зада­ется законами монад (последовательностями расположения триграмм по кругу), создание которых и приписывается Фу Си и Вэнь Вану.

Ритуал Небесного проникновения

Однако рассматривать эти монады вне связи друг с другом можно только теоретически. В тот момент, когда мы начинаем говорить о порядке Фу Си или пытаемся описать его, он автоматически становится порядком Вэнь Вана, так как мы задаем ему движение. Когда же мы фиксируем по­рядок Вэнь Вана, то в этот момент он становится порядком Фу Си.

Практикующие алхимию знали или, можно сказать, опытным путем пришли к тому, что человеческое тело про­ходит через восемь циклических изменений. Это связано не столько с энергетической структурой тела, сколько с энер­гетической структурой пространства, определяемой Небом и Землей. Фу Си в свое время обозначил эти изменения в виде комбинаций черт, которые и стали основой алхимической письменности, оформленной даосским трактатом И-Цзин (Yi Jing) — основным алхимическим ману­скриптом, который принято называть «Книгой перемен» или «Книгой изменений».

И-Цзин показывает порядок движения данных черт, или сил. Указать на создателя И-Цзин невозможно, как и не представляется возможным однозначно определить то, о чем он говорит. Принято считать, что И-Цзин дает воз­можность каждому по-своему трактовать содержание, так как изменения, описанные в данном трактате, нельзя зафиксиро­вать, а можно только показать или указать на них. Но в любом случае это уже будет движением. И-Цзин можно ис­пользовать, либо описывая его, либо находясь в нем и развивая его в себе.

Впрочем, любая трактовка И-Цзин есть передача не­кого знания, закодированного в шести сочетаемых симво­лах. Проявление этих символов и является техникой багуа, находящейся между четырьмя куполами Неба (Цянь, Сунь, Гэнь и Ли) и четырьмя куполами Земли (Кунь, Чжэнь, Дуй и Кань).

Купол Неба Цянь определяется узлами созвездий (синсю, xing xiu), что символизирует проявление трех сочетаний (сочетание ци, сочетание цзин и сочетание шэнь), которые определяют связь физического и энергетического тел. Фи­зическое тело — внешний круг алхимии на период домини­рования Ян, энергетическое тело — внутренний круг алхи­мии на период доминирования Инь. Практикуя алхимию, адепт изменяет качества внешнего и внутреннего кругов, доводя внутренний круг до совершенства, в результате чего он получает знак Ян, и это соответствует взращенному энергетическому телу или взращенному зародышу (булао-пэй, bu lao pei). Купол вращается с такой скоростью, что образует сфе­ру.

Купол Сунь образуется небесными стихиями, которые соприкасаются с Землей, но не опираются на нее.

Купол Гэнь образуется земляными формами, имеющими постоянную форму.

Купол Ли реализует созидающие действия Не­ба и Земли, которые развиваются параллельно по отноше­нию друг к другу. Четыре вышеперечисленных купола яв­ляются образующими.

Купола Кунь, Чжэнь, Дуй и Кань — содержащие. Ку­пол Кунь содержит все формы, а купол Кань содержит си­лу этих форм. Купол Чжэнь изменяет, купол Дуй удержи­вает. Четыре небесных купола образуют внешнюю сферу, связанную с движением, а четыре земляных купола — вну­треннюю сферу, связанную с наполнением. В результате алхимического процесса они меняются местами.

Български

Ритуал на Небесното проникновение

Автор: Дзие Кун

Ритуалът на Небесното проникновение, известен още като „Ритуал на въртящите се куполи“, отразява законите на превръщане на триграмите в даоистката традиция. Той е свързан с 28-те небесни съзвездия, както и с изкуството за събиране на небесна есенция. Всяко съзвездие се движи в небосвода по една кръгова траектория, което позволява то да бъде възприето и представено като своеобразен одухотворен чертеж, способен да акумулира енергия. Последната, на свой ред, се схваща като вид природен ритъм и така съзвездието се разглежда като динамичен модел, характеризиращ се със собствена траектория на въртене и ритъм. Тази концепция е намерила отражение в метафизиката на изкуството багуа-джан и по-специално в учението за енергийната ос: нейното усукване и въртене (ненчжоу, neng zhou) се извършва, за да се създадат определени енергийни възли (ненцзъ, neng jie). Те, от своя страна, позволяват да се генерира небесна есенция (шицзъ бенюан, shijie benyuan) или пък обратното – адептът да се освободи от нея. След това тази есенция може да се преобразува чрез алхимична практика.

В резултат от развитието на изкуството багуа-джан в системата на даоистката вътрешна алхимия били внесени значителни изменения. Статичните практики били допълнени с динамични алхимични техники. Отчитайки изложеното, Ритуалът на Небесното проникновение може да се определи като основа на багуа-джан, която била формирана в един достатъчно продължителен период от време: от началото на хилядолетието до ХVІ в.

В основата си Ритуалът отразява зараждането на макрокосмоса, т.е. изначалната му същност е космогонична. Що се отнася до алхимичното му значение, то е свързано със събирането на еликсир, който се усвоява съгласно схемата на 28-те съзвездия.

Създаването на Ритуала на Небесното проникновение било предшествано от други алхимични техники, които се приписват на историческата личност Фу Си (Fu Xi). В началото това била практика за активиране на 28-те свещени планини (които, съгласно даоистката метафизика, са свързани със съзвездията). По времето на Фу Си тялото в Багуа се разглеждало като тяло на покоя (дзингун, jing gong) и практиките били събиращи и статични. По-късно, в период, изобилстващ от войни, възникнала необходимостта от съхранение на енергията и в практиките били включени двигателни елементи. След Уен Уан (Wen Wang, 1120–1130 г. пр. н.е.) тялото в Багуа започнало да се разглежда вече като тяло на движението (дунгун, dong gong). Разглеждането на тялото като същност, намираща се в покой или в движение, се определяло от законите на монадите (последователностите на разполагане на триграмите в кръг), чието създаване се приписва на Фу Си и Уен Уан.

Важно е да се отбележи, че разглеждането на монадите без идеята за тяхната взаимна свързаност е възможно само теоретично. В момента, в който започнем да говорим за реда на Фу Си, той автоматично се трансформира в реда на Уен Уан, просто защото ние му задаваме движение. Когато пък се опитаме да фиксираме реда на Уен Уан, по същия начин той веднага става ред на Фу Си.

Ритуал на Небесното проникновение

Практикуващите алхимия са знаели (или можем да кажем, че са достигнали до това знание по емпиричен път), че човешкото тяло минава през осем цикъла на изменения. Това е свързано не толкова с енергийната структура на самото тяло, колкото с енергийната структура на пространството, която се задава от Небето и Земята. Фу Си обозначил тези трансформации чрез комбинация от черти, които станали основа на алхимичната писменост. Тя е фиксирана в даоисткия трактат И Дзин (Yi Jing) – основният алхимичен ръкопис, който е добил известност като „Книга на промените“ или „Книга на превръщанията“.

И Дзин показва реда на движение на дадени черти или с други думи – сили. Да се определи кой е създателят на този трактат е непосилна задача, както не е възможно и да се определи еднозначно какво точно описва текстът. Прието е да се смята, че И Дзин дава възможност на всеки да трактува съдържанието му по свой начин, тъй като описаните там изменения не могат да бъдат фиксирани, а само посочени. Но при всички положения това вече ще отразява някакво движение. Така И Дзин може да се използва или по един чисто описателен начин, или като човек се намира в него и го развива в себе си. В този ред на мисли всяка една интерпретация на И Дзин е предаване на някакво знание, кодирано в шестте съчетаващи се символа. Проявлението на тези символи всъщност е техниката на Багуа, която е разположена между четирите купола на Небето (Циен, Сун, Гън и Ли) и четирите купола на Земята (Кун, Джън, Дуей и Кан).

Небесният купол Цуиен се определя от възлите на съзвездията (синсю, xing xiu). Символизират го трите съчетания (съчетанието на ци, съчетанието на дзин и съчетанието на шън), които определят връзката на физическото и енергийното тела. Физическото тяло е външният кръг на алхимията в периода на доминиране на първоначалото Ян, а енергийното тяло – вътрешният кръг на алхимията в периода на доминиране на първоначалото Ин. Практикувайки алхимия, адептът изменя качествата на външния и вътрешния кръг, довеждайки кръга до съвършенство, в резултат на което той получава Ян-знак, който съответства на култивираното енергийно тяло или на закърмения зародиш (булао пей, bu lao pei). Куполът започва да се върти с такава скорост, че образува сфера.

Куполът Сун е образуван от небесните стихии, които влизат във взаимодействие със Земята, но не се опират върху нея; куполът Гън се образува от земните форми, които са постоянни; куполът Ли реализира съзидателните действия на Небето и Земята, които се развиват паралелно по отношение едни на други. Четирите гореизброени купола са формообразуващи.

От своя страна, куполите Кун, Джън, Дуей и Кан са съдържащи. Куполът Кун съдържа всички форми, а куполът Кан съдържа силата на тези форми; куполът Джън изменя, а куполът Дуей удържа.

Четирите небесни купола образуват външна сфера, свързана с движението, а четирите земни купола – вътрешна сфера, свързана с напълването. В резултат на процеса на алхимична трансформация обаче те разменят местата си.

Другие программы

Новости проекта The Perfect One