Барабаните конга
Автор: Бен Челеро
Афро-кубинският барабан конга (мн. ч. — конги) е родственик на атабаке. Чрез него се разширяват възможностите на ритъма и се разнообразяват изразните средства.
Създаден е в Африка, но придобива ново звучене в Куба под влияние на формираните там ритми и на синкретичната култура сантерия. Може да се счита за афро-кубински ударен инструмент, производен не само на атабаке, но и на нгома (ngoma), бембе (bembe) или ашико (ashiko).
С течение на времето конга заема своето място не само сред африканските традиции, но и сред съвременните музикални жанрове румба и салса, чийто произход е свързан с афро-кубинската култура юка (yuka), която съчетава танца, пеенето и свиренето на барабан. В днешно време това е най-популярния барабан в света, използван в разнообразни музикални жанрове практически на всички континенти.
Конга има овален коничен корпус, наподобяващ ствол, с което се отличава от атабаке, който е с цилиндричен корпус. Има и специална поставка в случай, че се свири стоейки. Но постановката на музиканта е тази, която създава особената химия на взаимодействие с конга, защото в зависимост от положението на тялото се получава различно взаимодействие с барабана, а съответно— звукът се организира различно. И като се има предвид, че свиренето зависи и от постановката на китката, то конга става сложна формула с много условия, свързваща в едно ритъм, инструмент, човек и пространство.
Пространството на румбата
Румба има многофунционален смисъл и изначално се приема като вид „възбудено пространство“. Съществувало е понятие „да изградиш пространството, да направиш румба“. Думата румба става синоним на звука, идващ от конга.
И като се започне с простата дъска, преобърнатата щайга, върху които барабанят с лъжица, ръце или пръчка като създават кръстосани ритми, то се формира преди всичко особена структура и техника на свирене, заедно с разбираемите, но отсъстващи привични ударни инструменти. Тази техника също се нарича конга, тоест нещо обединяващо и пространствено.
По този начин се формира процесът на събуждане или вдъхване на живот на пространството, което нарекли румба. В своята същност конга и румба си приличат — неща, които обединяват — и по този начин създават още едно философско направление в африканската култура. За африканеца философията е в ритъма. За Куба това обединяващо начало става естествено, тъй като там се смесват различни африкански култури, оказали се на това място не по своя воля. Така се формират нови условия и за да стане обединяване на ритмите изниква необходимостта от нов инструмент. Това е пътят на придвижването на различните ритмични култури (в това число влиза и бедната европейска работническа класа) към ново пространствено възприятие, нов възглед, вяра, която може да смятаме, че е румбата.
Но да се разбере, че ритъмът е език за африканеца не е много лесно. И вярата му е ритъм и даже бог е ритъм. Както и самият инструмент. По този начин се създава не просто инструмент, а инструмент-символ и даже инструмент-бог, наречен конга.
С течение на времето и самото свирене на конга започва да символизира някакво висше пространство заедно с пространството на свободата. И всеки музикант, свирещ на тези барабани се смята за представител на висшата власт над природата на пространството. Именно това е причината поради която този, който разбира дадения инструмент му отдава дължимата почит.
И въпреки че във всички африкански култури има сходно отношение към барабаните, то именно конга заради историческата си даденост става производна на различна житейска философия, която не е свързана с дадено място или традиция (както е, например, с атабаке). В Куба се материализира пространството на румбата, което може да се смята за пространство на конгата. По този начин конга започва да олицетворява новото разбиране за ритъм, неговото ново ниво и условията при които се формира. Това в същността си е джазов подход към създаване на ритъма, при който различните ритми се събират, за да възникне нов, но тук обединяващото е експресията на румбата.
Този процес предопределя и еволюцията на ударните инструменти, защото фразирането на ритъма започва да предявява изисквания към инструмента, на който се свири. Така наблюдаваме такова създаване на музика, при което настройката е тази, която определя ритъма, а ритъмът определя инструмента. Отначало в пространството се създават ритмични форми, а след това и движения. Такива пространства стават румба (rumba), румба-гуагуанко (guaguanco), ямбу (yambu или румба-де-кахон), резеда (reseda). Всички тези наименования са егрегорни и пространствени, свързани са с мястото, на което живеят хората, но и с различията в тези общности. А това отразява алхимичния път, по който се създава конга.
Предшественици на конга
Със задълбочаване на разбирането на ритъма, неговото материализиране налага усъвършенстване и на музикалния инструмент. И ако отначало предмети от бита като щайги и кашони вършат работа, то впоследствие започва замяната им със специално оразмерени кутии „кахон“ (сajones). По този начин се развива техниката на работа на ръката, която започва да се дели на работа с китка, с длан, с пръсти. Музикантът свири седнал и се изисква да се обработва кутията, а не да само да се блъска по нея. Обемът започва да играе роля, размерността става важна и така кахоните се разделят по типове в зависимост от големината си.
Най-големият кахон се поставя да стои на пода, музикантът сяда отгоре и удря с ръце по горната му повърхност и по една от страничните. По-малкият се слага напречно на краката на музиканта, който седи на стол или пейка като потропва отстрани кахона, но не се изключва да се свири и на другите повърхности. Но за пълнота на звученето създават още един, малък кахон, който може да се държи между краката и по който се удря отгоре, и това обхваща целия звуков диапазон.
Големите и средни кахони се използват за повтарящия се ритмичен рисунък, а най-малките, които притежават най-ярко звучене, служат за сложните импровизации. Много често се включва и четвърти музикант, който свири с лъжица, удряйки по едната страна на големия кахон или по някакъв друг обект. Неговата задача са повтарящите се ритми от високочестотния диапазон, използван понякога за запазване или заздравяване на общия ритмичен рисунък.
С течение на времето те получават имена: най-големият често е наричан салидор (salidor), средният трес-дос (tres-dos), а най-малкият — квинто (quinto). Очевидна е ролята, която играе всеки един от тях при създаването на кръстосаните ритми на румбата.
Така кахоните стават исторически предшественик на тумбадора (конга) в румба-фиестите, в пространството на румбата. Фактически, разбирането за самия инструмент конга се формира в края на XIX век. Най-голямата сложност става използването на кожи, с които не е било лесно да се снабдят, но освен това трябвало да имат и определена форма.
И започва учудващо сливане на пространството на румбата с това на естествените предтечи на конгата, например, барабана нгома (ngoma), или макута (makuta), или същото това атабаке. Интересно е да се отбележи, че използването на барабана макута става сред хората докарани от Конго, което говори не само за обединяване на ритмите, но и за отразяване на културата на народите на Конго.
Подобната на бъчва форма на макута и прикрепената малка главичка от волска кожа при нгома и макута, вероятно повече го доближава до предшественика на афро-кубинския барабан конга. Първите трубадури използват кожа, опъната върху горния отвор точно като при барабаните нгома. Това е ритуален барабан на група от народа банту, чиито ансамбли от три или четири барабана с различни размери създават сложни кръстосани ритми. Това подобие с кахоните подсказва за връзката с определена кръстосана техника на свирене върху няколко ударни инструмента.
Важна особеност на конга е създаването на различни напрежения в барабана освен чрез самата техника на свирене, така и чрез различни накрайници и винтове. Този процес може да се нарече „макута“, което означава събиране на магическите настройки и форми на звучене. Този барабан се асоциира с енергийна тояга, която предава ритъм на земята, призовавайки я да си покаже силата.
Така, факторите за формиране на традицията за използване на барабана конга са три: пространството на румбата, обиграността на китките на музиканта и някакъв барабан-предшественик.
Техника на свирене
Върху повърхността на конга се удря с дланите и пръстите на двете ръце като понякога се използва една или две палки. В основата на импровизацията лежат кръстосаните ритми, служещи за церемонии, ритуали, процесии, празници, танци и песни.
Всяко свирене на конга е съдържателно само по себе си, макар и априори да е ограничено от зададените или даже, необходими кръстосани ритми. Самият музикант, свирещ на конга в същността си е медиум, който във всеки един момент може да зададе някакъв особен ритъм, с който да доведе боговете в пространството на звучене.
Съчетаването на два или повече самостоятелни рисунъка в рамките на един се основава на комбинацията от барабани с различни размери, всеки от които има свои ясно изразени индивидуални функции (например напречни ритми). А като добавим и удрянето с дървени палки по дървената обвивка на инструмента (като при нгома или кахоните), то получаваме и определен стил конга, наречен каскара (cáscara). Особените условия при свиренето създават още един стил — конга-боку, подходящ за улични маршове при карнавалните процесии.
В същността си конга е една от основите на афро-кубинския джаз, което носи известност и на самия инструмент. Но и цялата история на формиране на конга е история на джаза и никой друг музикален инструмент не е звучал толкова ярко, мистично и вдъхновено. Трябва да се спомене също, че благодарение на джаза се появява и сложната система на обтягане с метален обръч чрез закривени винтове и обтегачи.
Типове конга
Така или иначе, барабаните конга получават различни имена, но си остават с общи понятия, ритъм, метрум и размер. Известни са три основни размера барабани. Наименованията им описват общата стъпка на барабаните и конкретния ритъм или ритмичната част, която най-често се изпълнява на тях. На конга може да се свири с един, два или три барабана, особено когато има нужда от сложна аранжировка.
- Квинто (Quinto), или кинто. Това е най-малкият от трите основни размера барабан, с най-висок звук , използван предимно като солов или водещ. Може да бъде използван и за настройка на по-ниска стъпка. Суперкинто е негова разновидност.
- Конга (Conga), сегундо (Segundo), сегунда-трес-дос (Segunda tres dos) и трес-голпес (Tres golpes). Барабан със среден размер, традиционно използван за да се възпроизведат средните барабанни честоти, въпреки че може да бъде използван както за високите, така и за ниските честоти, ако се настрои на съответната стъпка.
- Тумбадора (Tumbadora) или тумба (Tumba). Това е най-ниския барабан, но с най-голяма повърхност и с най-широка мембрана. Традиционно се използва за изпълнение на низките честоти, а понякога на него се свири партията от средния регистър. Негова разновидност е супертумбадора (супертумба).
Конга не ограничава изпълнителя. Ограничението е самият музикант, защото инструментите варират в зависимост от качеството на кожата, свойствата на дървото и настройката, която става чрез натягане и отпускане на металните клеми. Най-общо казано това е жив инструмент и всичко зависи от задачата, която стои пред музиканта — дали иска просто да си поговори с инструмента, да изпълни някаква сложна партия или от каква ритмична база има нужда. И това вероятно е най-важното при свиренето на конга.
Видео по темата
Afro Dance Patrick Danquah Cadence Dance Academy
Rumba Columbia with Moperc congas