Кашиши

Автор: Бен Челеро

Кашиши (на португалски: caxixi) е музикален перкусионен инструмент от групата на идиофонните инструменти. Формата му наподобява камбанка с корпус от наплетена слама като кошница с кръгло плоско дъно. Обикновено корпусът му се изрязва от сушена тиква, в която сипват зърна.

Още от стари времена кашиши става важен, а понякога и основен ритуален инструмент. Из цяла Африка и Южна Америка може да се срещнат негови разновидности. При африканската традиция вегетативните му звуци резонират с пространството като го съживяват или променят състоянието му. Чрез кашиши се въздейства върху духовете: те или се привличат, или обратно – се плашат и отпъждат.

Кашиши придобива световна известност  чрез капоейра, при чието изпълнение се използва заедно с беримбау.  Неговият ритъм допълва звученето на беримбау и другите инструменти, като създава определен ритъм и темпо. Той може да се използва и като самостоятелен инструмент, ръководещ ритъма, но и заедно с друг инструменти с цел създаване на сложни звуци и редки текстури.

Всяко кашиши е уникално, направено от естествени материали, които издават органични звуци. Кашиши може да има различни размери; може да е единично, двойно или тройно; обръчът на тиквата му може да е съединен или разединен; към върха му може да е захваната халка или ръчка. Тайната на звука му се крие в семената. Качествените семена са тези, които създават неговите уникални резки звуци.

Звукът се получава чрез разклащане. Може да се свири силно или тихо, свивайки или разширявайки възможностите на ритъма. Тези изменения стават в зависимост от ъгъла на тръскане на кашиши. За получаване на по-силен и рязък звук семената се тръскат така, че да паднат върху твърдото му дъно, а за получаване на по-меки звуци семената трябва да попаднат на меката плетена част.

Да се разбере звученето на кашиши не е толкова лесно, въпреки привидната простота на звукоизвличането. Изисква се голяма доза внимание и съсредоточеност, за да може човек да се потопи в цвета на звука му и неговата енергийна същност.