Атабаке

Автор: Бен Челеро

Атабаке е традиционен барабан от групата на мембрамофоните. Използва се в африканските и афро-бразилските ритуали и церемонии. Инструментът произхожда от западно- и централноафриканските барабани. Традицията на използването им е пренесена в Бразилия още през XVI – XIX в. и придобива нов тип звучене в културата на капоейра. В капоейра атабаке е основният барабан и заедно с беримбау оформят природата на ритмите. Съществуват множество хипотези относно произхода на наименованието атабаке – от англоконголски до португалски и дори от арабското „ал-тютюн“ (блюдо).

Преди да започне да барабани на атабаке, музикантът преминава поредица от старателни обреди за посвещаване. Жените, които не са преминали процеса по иницииране, нямат право да докосват инструмента – допустимо е обаче в традицията на анголската капоейра.

Конструкцията на атабаке е еднаква, само размерът се различава, в зависимост от приложението. Най-големите тайни на атабаке са кожата и начинът, по който е настроен. Инструментът представлява полето на ритъма и може да бъде свързан с тотем или с начина, по който майсторът разбира пространството. Използват се три основни начина за опъване на кожата: с помощта на струни и клинове и чрез крепежни елементи. Удря се както ръчно, така и с две палки, понякога с една ръка и с една палка – зависи от ритъма и барабана.

Корпусът на атабаке прилича на издуто конусовидно каче. Състои се от седем дървени плоскости, свързани помежду си с пет метални обръчи. За мембрана служи здрава кожа с мях, която се трие около твърд обръч, с малко по-голям диаметър от дупката в конуса, която покрива.

Конопено въженце е обтегнато на зигзаг – от главния обръч до метален пръстен за опъване (или контра обръч), фиксиран близо до основата. Този пръстен е с по-голям диаметър от обвивката на барабана в точката на вмъкване на осем клина (куни) между него и обвивката.

Атабаке, при които е приложен този механизъм, се наричат атабаке куни (атабаке клин). Атабаке може да използва и механизъм за контрол на напрежението, който включва няколко колчета, които пробиват черупката в кръг, точно под чинията. Вместо на крак, барабанът се опира на метална тринога с пръстеновидна рамка.

Свиренето на атабаке е истинско изкуство, тъй като е важно не само да се възпроизведе ритъмът, но и да се изпълни с енергия. Благодарение на използването на атабаке звукът и ритмите на старите мистични култове на йоруба се запазват.

Атабаке е необходим за изпълняването на различни ритуали в афро-бразилската култура. Ритмите, които се изпълняват с атабаке, са много специфични и имат различни задачи. Те се смятат за свещени и служат като средство за общуване с божествата.