Агого
Автор: Бен Челеро
Агого (на португалски: agogô) е мистичен перкусионен инструмент, дошъл от културата йоруба. Разпространението на този уникален инструмент е в областта на древната африканска традиция, покорила днес целия свят чрез самба или капоейра, които са немислими без агого.
Този инструмент отразява особения поглед на африканските народи върху духовния свят, които го използват за да внесат свещена енергия в пространството. И въпреки привидната му простота не всеки може да свири на него. Сложността му не е техническа, а енергийна.
Агого с право се асоциира с йоруба, но се проявява и в различни тайни култове, което говори за особеното му предназначение. При народите от Конго, Ангола, Бенин и Нигерия той има двойна камбана, която служи за настройка на ритъма и за връзка с пространството. Ролята му е както на самостоятелен инструмент, така и в състава на групата, която поддържа общия ритъм.
Направата на инструмента е от желязо, мед или дърво. Звукът се извлича с помощта на специална палка и се чува надалече. По-конкретно, неговата задача е да прояви висшия разум, божеството или Нкиси, ако говорим за конгоано-анголската традиция и Ори при йоруба или Аше при капоейра.
В традицията йоруба инструментът се свързва с оришата Шанго, който може да донесе сила на Земята , но и гръмотевица, ако свиренето е фалшиво или просто без уважение. Чрез агого звукът може да достигне до съзнанието на най-древните предци (ойо), съизмеримо с висшето съзнание. В съвременния синкретичен култ кандомбле този инструмент се свързва с оришата Огум. Но това няма толкова принципно значение, защото агого е инструмент, който много бързо и лесно съединява звука с всеки ориша, представяйки едно или друго висше съзнание. Всичко зависи от умението да се извлича звука.
Агого съединява традицията йоруба с тази на нкиси. И нещо повече — той е скрит символ на това обединение. Другите негови имена— чингонго (Chingongo), нгонже (Ngongê), нгонго (Ngongo) и нгомбе (Ngombe) показват, че това е език на едно тайно общество и че инструментът е нещо по-голямо. И ако агого е линия на съединение или възвание, то нгомбе е ориентиран към определена сила, която е отразена в палката, с която се удря малката и голямата камбанка.
В анголо-конгоанската традиция връзката с висшите сили също се осъществява с агого, докато в други традиции тази роля е отредена на друг свещен инструмент (напр. атабаке). Но агого е по-личен, той позволява осъществяването на по-ясна и точна настройка. Свиренето много зависи от разбирането на музиканта. Той е своеобразна ритмо-маска, която скрива или опазва задачите на действието. Агого е език на тайно общество, в което чрез звученето се оповестява кога нещо не е наред, особено в случаите, когато се отива към неправилно духовно ритмо-пространство.
По такъв начин агого е най-важния музикален инструмент на африканските традиции и синкретични култове, чиято енергия служи за взаимодействие с висшата сила. Но той е важен и от гледна точка на ритъма агере (aguerê ). Много често агого играе ролята на маестрото като контролира и води линията на ритъма, и преди всичко чрез задаване на ритъма на атабаке.