Онлайн-излъчване на семинара „Алхимия. Построяване на Храм на светлината“

Алхимията е интегрално понятие, което ни позволява да разглеждаме тази наука като нещо единно и в същото време, като множественост. Тя има различни проявления – от изкуството на трансмутация и преобразуване на душата, до придобиването на нетленно тяло или пълната трансформация на цялото ни същество.

Алхимията е изкуство на вътрешна употреба на „живак“, чиято задача е да ни съхрани от разлагане. Това е процес на „закрепване на семето“, или процес на калциране. Изисква фиксиране или сгъстяване, понижаване на фугитивността на енергията, което предотвратява нейната загуба. Тази „живачна наука“, или „расесвара-даршана“, носи своята духовна стойност и сама по себе си е опит за въплъщаване на една разбираема последователност от действия, водещи до вътрешното въплъщаване на природата на светлината.

Алхимията е своеобразна работа с аурипигмент, който трябва да бъде смлян, кипнат и да преседи в оцет (макар че, не всички майстори правят тинктурата на база дестилиран оцет, но всичко зависи от това какъв тон на белия цвят на арсена искате да получите). Разбира се, изкуството на алхимичната сублимация не винаги има материален характер, както и получаването на универсална сол за пореден път – не зависи от процеса на калциране, а от сферичната форма на съда. Но винаги трябва да се има предвид, че успехът от процеса на сублимация, както и целият алхимичен процес, в по-голяма степен зависи от духовното начало, отколкото от работата с аламбика.

Но в изкуството на алхимията нищо не може да бъде сравнено с Цинобъра и неговите възможности. Всъщност, цялата алхимия се обединява, скрепява от единното понятие за Цинобъра. То е многозначно и може да бъде свързано, например, с изкуството на употребата на еликсири, приготвени както чрез външни, така и чрез вътрешни методи (тоест, получени в резултат на вътрешната сублимация). В изкуството на арабската и персийската алхимия, цинобърът бива наричан „занджифур“ (zanjifur).

Според алхимиците, истината е в ръцете на майстора. Така, съгласно Хермес, алхимията предполага достигане на безсмъртие, а това означава, че „силата трябва да се култивира отново и отново, докато алхимичното дело не стане съизмеримо с мислите за красива жена или специален мъж, а самото усещане за нея – да ни напомня топлината, необходима в студен сезон или прохладно лято“. Разбира се, алхимията не е поезия, но пък е толкова древна, че дори пяната на първичния бульон е била разбивана в специален съд и тази пяна станала причината за раздора – не само между самите хора, но и между боговете и демоните.

Алхимията, преди всичко, това е изкуството за придобиване на вътрешно злато. Или по-точно – златото, притежаващо както вътрешна, така и външна реалност, което е очевидно за един проницателния ум, способен да възприема светлината и златото като сходни субстанции. Следователно, алхимията изначално е изкуството, способно да сформира тяло, което да бъде неподвластно на разлагане. С други думи, това означава да се измени и развие качеството на вътрешно напрежение до степен – състоянието на  Диамантеното тяло.