Тантра

Понятието тантра е прието да се свързва с индо-тибетските традиции. Нещата обаче стоят другояче – тантра сама определя мястото си навсякъде и във всичко. Тантра е всичко, което излиза от пределите на всекидневното и ограниченото. Всеки опит да бъде ограничена или привързана към нещо, е обречен на неуспех. Представата за тантра може и да е част от будизма и индуизма, но действително понятие от нея имат единствено преобразилите се. Преобразяването отвежда отвъд пределите на определеността.

На практика можем да говорим за тантрически разклонения само в контекста на реалното реализиране на процеса на преобразяване. Изучаването и следването на тантричните направления, предлагани от различни майстори, се базират на техния опит в опознаването на тантра. Тантра започва още от обяснението за нея.

Вкарването на това явление в определено русло е безплодна задача, тъй като тантра, както и копринарката, е обвързана с изтъкаването на процеса, или по-скоро – с неговото преживяване. По-скоро трябва да се говори не за опит за сравняване на алгоритмичната картина на този път, а за техника на безопасност при процеса на неконтролируемо вкарване на самите себе си в преживяването на тайнствеността или в инициацията за духовно развитие. И като се има предвид, че самите майстори по тантра като правило са в променено състояние на съзнанието, тогава какво можем да искаме от техните последователи? Тантра не само днес, но винаги е била преди всичко опит за трансформация, а не обозначаване на определена реалност.

Човек би могъл да изходи от диалога между Шива и Шакти в познанието за тантра, но това е образно, алегорично обяснение. То изисква преживяване на сливането с висшите сили, което създава трансперсонално обяснение на необяснимото. Де факто предопределението на този път се определя от силата на съзнанието, а не от липсата му. Но тъй като отсъствието на съзнателно усилие (да кажем, чрез неговата разкрепостеност) също е тантра, то ние априори сме ограничени в търсенето на истината.

Следователно за тантра е важен тъкачният стан, който предлага път за своите последователи. Точно той определя развитието на посоката според мястото на пребиваване (да речем, в Тибет), според учителя или според системата от знания. Там, където е необходимо да се използват оперативните възможности на мозъка. Това прави самото понятие тантра уникално, тъй като всяка лудост или екстаз също е тантра.

Това е допринесло за рязкото отклонение към сексуалността като най-бързо и лесно постижим начин за тантрично преживяване. Сексуалността също може да бъде разглеждана като тантра, но целият въпрос е само в това кой управлява тантричните преживявания – самият човек или силите, които той активира.

И тъй като при тантрическия опит се опираме върху екстатичното състояние под формата на повтаряне на космическия акт на първичната божествена двойка Шива – Шакти, то разбирате докъде може да ни доведе едно слабо или неподготвено съзнание. Излиза, че дори виджняна бхайрава тантра със своите стотици медитативни техники може лесно да се разпадне на актове на екстатични отношения, пренасяйки по този начин индивидуалната подготовка в прекарване на времето под тантра прикритие. Дзогчен, предопределил формирането на онова, което е било възприемано като тантрично състояние на съзнанието, лесно води до неговата загуба.

Тъй като тантра попада в сферата на всякакъв тип въображения, ние нямаме право да говорим за правилност или некоректност на който и да е тип тантра. Работата е там, че тантра сама определя всичко на ниво лява или дясна ръка. И колкото и да говорим за срединност, е важно концептуално да подготвим съзнанието си да възприема тантра в нейното многообразие, а не като единично явление.

Задачата на тантра е да разширява възможностите ни, не да ги ограничава. Свързано е с мястото и културите и най-важното – със съзнанието на хората от традицията на народността бон или на последователите на крия тантра. Въпросът тук е каква е базата на практикуващия тантра или той просто счита себе си за тантрик. Важно е да се запитате: „Какво е тантра за мен? Какво разбирам под тантра?“, тъй като неразбирането на тантра не ни лишава от възможността да зависим от нея.

Да вземем за пример свикналия да ругае и да се кара с другите. Той бързо се превръща в тантрик, тъй като не само задейства законите на трансформацията в мозъка си, но и става зависим от псуването. Тъй като тази зависимост не се регулира от съзнанието, а от преобразуването, предизвикано от поведението му, той става тантрист и постоянно произнася мантрата си. Проблемът е в това, че всички стават тантрици без да разбират вътрешния процес на възбудата и без да умеят да го контролират. Те стават зависими от него и започват да повтарят простички мантри, като: „кого преследваш, уроде?“

Най-сложното при тантра е привързаността към нейната доктрина. Тя изисква да притежаваме умението да преживяваме съзнанието и едва след това можем да преминем към чувствено-телесните постижения.

Тъй като често определят тантра като духовна практика, трябва да осмислим това къде се намира тантра на собствения ни дух. В противен случай процесът ще се преобразува в тантра на очакването, а не в тантра на вътрешното съединение.

Всяко съединение се разглежда като тантра, следователно сливането с очакването също може да се сметне за тантра. Съединението, съшиването или пришиването са различни неща. Тантра изначално се опира на законите на кармата, така че ограничението също е вид тантра. Където се създава модел, там възниква и преобразуване – това вече е тантра.

За съзерцателния ум и за неспособния да се концентрира казаното създава съвсем различна картина на възприятието. Оказва се, че реакцията спрямо тантра преобладава масово в процеса на разбиране. Това обаче изобщо не означава, че не протича тантричен процес.

Тантра е преди всичко пребиваване в особен вид състояние на съзнанието и тялото. Тук се крие нейното величие. Трябва да умеем да изразяваме отношение към това състояние не през призмата на съгласието или отричането, а от гледна точка на реализирането на макрокосмическите схеми на пребиваване на всичко. Според тези схеми висша тантра представлява умението за преживяване на Шри Янтра. Съответно трябва акуратно да свеждаме всичко до двете начала – мъжкото и женското, и да разбираме многообразието на тази жива система.

Ваджраяна заема специално място в познанието за тантра. Сложността в разбирането ѝ представлява едно от тантричните свойства и тантричният път следва да започва от него. Не от самата ваджраяна, а от тантра на познанието на ваджраяна. В това се състои особеността на направлението дзогчен.

Докато не се научим да съзерцаваме, само ще принадлежим на тантра, но самата тя няма да бъде в нас. Това определя недвойственото или двойственото състояние в процеса. И като резултат – в кръга на търсачите на духовното се получава разделение, вместо преплитане.