Табак
Автор: Бен Челеро
Когато засягаме темата за шаманската традиция, няма как да пропуснем табака – това особено растение, с чиято история не може да се похвали нито едно друго растение по света. Табакът е най-популярният вид от категорията plantas maestras. Растението е не просто сакрално – то може да окаже пагубно въздействие, ако не взаимодействаме правилно с него. Шаманската традиция е съхранила тези особено важни, свещени знания.
За да разберем табака, е важно да различаваме следните три понятия: табакът като растение, табакът като ароматизатор и пушенето на табак. Важно е да се знае, че тютюнопушенето няма нищо общо с шаманизма. В това изкуство се изучава силата на растението и начините за взаимодействие с тази сила. Принципно опушването с табака по време на церемониите предполага специален вид табака за пречистване на пространството, за иницииране и за проявяване на шаманската сила. Това не е пушене, а кадене.
Ако шаманът не прекадява с табака, а го пуши (особено извън свещените церемониални задачи), това означава, че силата, духът на табака са го обзели и не може да представи собствената си сила. Нещо подобно се случва и с обикновените пушачи. Обаче, за да сме максимално обективни, трябва да вметнем, че много от днешните пушачи са подчинени не толкова от самия табак, колкото от разните вредни примеси, с които е пълен. Към тях спада и некачественият табак.
Тайната на шаманските церемонии с окадяване с табак са димът и смолата. Смолата е изключително силна и особено опасна за неумеещите да боравят с растенията. И димът, и смолата често спадат към вредните смеси, тъй като са продукт на некачествено и неумело прилагане на табака.
Смолата е цял процес по материализиране на духа на табака. Шаманите я създават, докато си общуват с табака, слушайки го, и в последния момент го разпалват. Тази сложна и важна церемония цели промяна в дишането на шамана и тютюнопушенето няма място в нея. Това дишане е ясновидско, пророческо.
Разбирането на този процес е свързано и с понятието „да вдишаш табак“ – сходно на „вдишването на тамян“, само че не в негативния, а в позитивния му смисъл. „Вдишването на табак“ е вид баене, чиято тактилност впоследствие се е развила в различни магични форми. Т.е. общуването със силата на табака като растение е особен и важен процес, тъй като не само шаманът се нуждае от тази сила – тя е важен елемент и във взаимодействието със силите на други растения.
Освен това чрез тютюневия дим може да общуваме и с пространството. Ароматните свойства на табака се формират от самото растение и по време на паленето на благовония. Принципно смолата на истинския табака се усвоява и без опушване. Това е така, защото силният и качествен табака съдържа масла, които при отлежаването и правилното му сушене кристализират и се превръщат в смоли. При топлинна обработка тези смоли структурно и вкусово напомнят пчелен мед.
Приготвянето на тютюневите смоли е магически акт и предполага умение за подготовка на тютюневия лист. В древността тютюневата смола е била свързвана с понятието мед. Постепенно смолата се е превърнала в обект на подготовка в специални кадилници, а след това и в лули с изображения на тотемни животни или символи на пространството на табака за опушване на пространството. Индианците са използвали каменни лули за приготвянето на тютюневите смоли за кадене (дървените лули са използвани по-скоро за палене на благовония). Важно е да се знае, че този тютюнев дим не е вреден. Първо, той винаги е част от церемонията и второ, използва се специален тютюн, така че всички действия с него са не просто ритуализирани, а табуизирани.
Табакът е най-силният проводник и всяко добавяне на вредни вещества в състава му – типичен подход на съвременната индустрия – и даже неправилното му отглеждане (чак до прилагането на вредни подобрители) го превръща в отрова, развива зависимост от тютюнопушенето и разрушава.
Мистичният елемент в ефекта от табака е свързан с разбирането за неговия дух и начините за свързване с растението чрез разпалването му като благовоние, но не и пушейки го. Индианците го наричат Велик дух. Когато се свързва с него, шаманът добива сила – т.нар. марири. Без нея в силните церемонии по прием на аяхуаска той не може да извърши ритуала. Именно табакът го настройва на тази сила (какъвто е например церемониалният табак мапачо).
Окадяването с табак е особен процес на подлагане на силата на пространството, основно подхранване със сила. Важно е да се спомене, че взаимодействието с най-важното по сила и целебни свойства растение аяхуаска задължително се допълва с разпалване на благовония и с предлагане на табак мапачо. След всичко споменато можем да оценим значението на табака като свещена трева, с чиято помощ шаманите се договарят с пространството, със света и създават необходимата връзка с растенията или дори с небето.
Всяко действие, свързано с табака, е ритуал за шаманите. Дори носенето на табак и лула е процес на съ-настройка, на съприкосновение със силата, пред която се покланят. Дори е създаден религиозен култ със свой храм в Гватемала – машамону – пореден събирателен образ и символ на табака. Всъщност навсякъде, където живеят индианци, шамани и където се отглежда табак, смело може да се търси култова, сакрална или религиозна почит към табака.
В заключение може да се каже, че основната трудност в разбирането на табака се крие в простото му пушене, без осмисляне на неговите свойства, значение и възможни последици. Това масово тровене е създало криворазбрано отношение към табака. Когато обаче говорим за шаманизма, не просто трябва да разграничаваме понятията тютюнопушене и кадене с тютюн, но и да внимаваме да не попаднем под влиянието на силите на тютюна, които не можем да контролираме. Тази сила не бива да бъде отхвърляна или да не ѝ се обръща необходимото внимание. Най-добре би било да я уважаваме, но да си нямаме вземане-даване с нея извън традициите на общуване с растенията на силата. Обучавайки се в изкуството на шаманизма, би било добре да започнем първо с общуване с табака, а не да се опитваме да го разпалваме като благовоние.